ГАЙДА — популярен народен инструмент. Състои се от:
1) мях от ярешка или агнешка кожа.
2) духало — дървена конусовидна тръбичка.
3) гайдуница — продълговата дървена тръба със стройка (пискун) в горния край, на която има 7 отвора за пръстите на лицевата страна и един на обратната, за палеца.
4) ручило, кoето издава равен (исонов), пригласящ на мелодията тон.
У нас гайдата има широко разпространение и е любим народен инструмент.
Срещат се главно: малка гайда — «джура» (висока), и голяма .— «каба»(ниска). Известни български изпълнители-гайдари
са Костадин Веримезов, Георги Тодоров, Илия Димитров, Никола Атанасов, К. Минков, Наньо Данев и др.
В ниските си тонове гайдата звучи меко и сподавено. Във високите тя става груба, остра и писклива. Като свири гайдаря държи торбата под ръка и с лакът натиска торбата като принуждава въздуха да отива към гайдуницата и ручилото.
Гайдата се използва като солов, акомпаниращ инструмент и като инструмент, с който се свири на мегдана по общи празненства.
източник:
